Инес Субашка: Да надскочиш себе си, за да си достоен за успеха

Инес Субашка е на 30 години и е кондиционен треньор, собственик на две спортни IFS зали в София, автор на 5 популярни книги, свързани със здравословния начин на живот ( Генът IFS: Визия за здраве; #КажиНенаГлада: Възстанови метаболизма си от диети; В кухнята с Инес: 55 здравословни рецепти (първа и втора част); Методът IFS: Изкуството да тренираш) и в същото време е известен инфлуенсър в интернет. Има повече от 55 000 последователи в своите профили във Фейсбук, Инстаграм и YouTube. Също така, Инес е лектор и консултант в много събития и семинари, както и създател на собствена методика (Методът IFS) за тренировки и здравословно хранене. В основите на нейната методика лежи здравето като фундамент и постигане на спортен резултат и визия като следствие, а не като самоцел и на всяка цена.

Как тръгвайки от една обещаваща, но провалена поради контузии спортна кариера в баскетбола, едно момиче успява да се развие като успешен предприемач и популярно лице? Използвайки своя най-голям ресурс, a именно спортния си дух, предизвиквайки себе си всеки ден! Въпреки, че обстоятелствата не винаги са били благосклонни към Инес и по пътя си е имала и върхове и спадове, тя залага на няколко неща и това са нейното упорство и постоянство в преследването на целите си плюс голяма доза ентусиазъм. Тя казва, че животът ни подхвърля предизвикателства, не защото иска да ни откаже или да ни накара да се чувстваме малки, а за да ни провокира да извадим от себе си нашите скрити таланти и способности. И да, трудно е всеки ден да полагаш усилия, за да постигнеш нещо, но още по-трудно, според Инес, е да се откажеш да гониш мечтите си и да живееш в празнота.

Зад нейната успешна бизнес дейност и популярност стои, също така, изборът да се посвети на нещата, които обича да прави, превръщайки ги в последствие в мисия. Каузата й е да вдъхнови колкото се може повече хора да намерят пътя към здравето чрез движение, балансирано хранене и здравословен начин на живот, като дава работещи решения срещу гладуването, диетите и изтощителните спортни режими.

Инес, кога и как стартира своята собствена дейност и проекти? Как започна всичко и какви бяха отделните етапи през които мина, за да основеш твой успешен бизнес, свързан със спорта и здравословен начин на живот и в същото време да станеш популярен онлайн инфлуенсър и автор на няколко книги? 

– Стартирах моята собствена дейност през 2010-2011-та  година (бях на 20г.). Ако трябва да опиша отделните етапи, вероятно ще се получи цяла книга, но ще се опитам да го преразкажа по-кратко. След няколко много тежки контузии, се наложи да се откажа от професионалния спорт – спортът беше моят живот и сякаш загубих себе си. Не знаех как да намеря сили да продължа и не виждах нищо в бъдещето, което потенциално можеше да ми носи удовлетворението, което ми носеше спорта. Започнах да уча нещо съвсем различно – маркетинг, а после и финанси. Но през цялото време се шегувах, че го уча за обща култура, защото не искам да се занимавам с това. Паралелно с ученето, реших да започна да водя тренировки на стадион Раковски. Инвестирах колосалната сума от около 150лв.(колосална за мен, за онова време), за да купя чук и пудовка за тренировки. На първата тренировка, поканих сестра ми, най-добрия ми приятел и най-добрата ми приятелка. Разбира се, те не ми плащаха, за да тренират. Но лека полека, хората наоколо започнаха да се интересуват и започнаха да се включват  в тренировките. До края на лятото, имах групи от по 12-15 човека и ми се струваше, че всичко върви добре. Въпреки това, зимата дойде и никой не искаше да тренира на стадиона. Така, пак останах със сестра ми, най-добрия ми приятел и най-добрата ми приятелка.

Бях разочарована, а и хората около мен ми обясняваха колко е перспективно това, което уча и за какво ми е да се занимавам със спорт. Но аз знаех, че това е моята страст и призвание. Цял месец, със сестра ми обикаляхме кварталите, за да търсим подходяща зала – но не такава, която да наема, защото нямах финансови възможности за това. Идеята беше, да плащам за посещение на човек и да тренирам там с моите групи. Както винаги, решението винаги е наоколо, но понякога не го забелязваш – започнах да водя трениращите в една стара фитнес зала на стадион Раковски. Обожавах това място и хората там. Въпреки, че имаше място, на закрито, където да тренираме през зимата, все още нямах голям поток от хора и често ходех в залата, чаках някой да дойде и никой не идваше. Тръгвах си разочарована, но на следващия ден се връщах обратно.

Паралелно, започнах да развивам блога си, където всеки ден пишех нова статия. Правих го през първите две години и половина – не пропуснах нито ден. Всеки ден пишех нова статия. Беше ми като почасова работа. Това ми помагаше да събера по-голяма аудитория и хората да научат за тренировките, които водех. Разбира се, в началото никой не четеше статиите ми, но на мен ми харесваше да ги пиша и това не ме отказваше. Водих тренировки в залата на Раковски, около две години и половина, като плащах нещо като наем за всеки човек, който заведа да тренира. В един момент, имах толкова много хора, че другите трениращи в залата, избягваха да идват, защото нямаше място за тях. Тогава разбрах, че ако не искам да изгубя всичко постигнато, трябва да намеря помещение, което да наема само за нас. Разбира се, отлагах го известно време, защото тази крачка ме плашеше. Изкарвах достатъчно пари, за да покривам наема на помещение около 180-200 квадрата, но страховете ми често надделяваха. Въпреки това, ясно си давах сметка, че когато постигнеш успех, трябва да носиш отговорност за него и че ако нямаш смелост да се изкачиш на следващото ниво, рискуваш да загубиш всичко. Реших се и намерихме помещение – настоящата IFS зала, в Стрелбище.

На този етап, работех от 6:30 сутринта до 21:30ч. вечерта, прибирах се и пишех статии, отговарях на съобщения и физически и психически едва издържах. На този етап, реших да сформирам екип. Разбира се, нищо не протича така гладко, както изглежда, но няма как в няколко страници да опиша всичко, което се случи и уроците, които научих. Това беше фазата, на която започнах да обучавам треньори, които да водят тренировките по моя метод. Не беше лесно, защото аз съм доста педантична личност и имам много високи стандарти и изисквания – както към себе си, така и към другите.

Някъде, около две години, след като отворих първата зала, стигнах до пълен психически и физически срив, защото не можех да издържа на темпото, което си бях наложила. Тогава осъзнах, че трябва да делегирам повече отговорност на треньорите и да не се нагърбвам с всяка една тренировка в залата. Дадох си сметка, че няма как да развиваш бизнес, ако непрекъснато си зает с всяка една дейност в него и не можеш да имаш по-страничен поглед върху нещата. Дадох си част от тренировките на хората в екипа ми, а времето, което ми се освободи използвах, за да пиша книги, да правя онлайн програми, да водя лекции и да управлявам. Залата в Стрелбище се пълнеше все повече и имаше нужда от втора зала. Нещо, което отлагах почти година, защото не можех да се престраша. Не знаех как ще се разделя в две зали; как ще следя качеството и всичко, което беше необходимо да се следи и прави. Вече бях пробвала да назнача друг човек за управител, но не се получи и бях решила, че на този етап, няма да има такъв. Отново се бях върнала до позицията отпреди няколко години – или трябваше да поема отговорност за успеха или имаше опасност всичко да тръгне надолу. Така намерихме втора зала – настоящата IFS Изток. Не мога да опиша през какво преминах, преди да отворим тази зала, но след това, нещата се наредиха и за пореден път осъзнах, че човек винаги намира сили да се справи с предизвикателствата – просто трябва да опитваш.

Паралелно, написах и издадох 5 книги, а скоро и 6-та книга. Как станах популярна онлайн? Просто съм себе си и споделям това, което правя и това, в което вярвам. Опитвам се да покажа на хората, на колко повече са способни и че често седим в зоната си на комфорт и не реализираме дори малък процент от потенциала, който имаме. Опитвам се, чрез личния си пример да им покажа, че животът ни подхвърля предизвикателства, не защото иска да ни откаже или да ни накара да се чувстваме малки, а защото когато човек е предизвикан, вади от себе си сили и способности, които му помагат да надскача себе си и трудностите. Всъщност – така се развиваме и така израстваме.

Защо предпочете да развиеш своя дейност вместо да избереш да стартираш кариера, работейки за друг?

– Според мен, всеки човек е различен. Сега е много модерно да си предприемач, но не всеки човек има характер, който му позволява да бъде такъв. Аз съм от хората, които непрекъснато искат да се развиват и нямам нужда от външен стимул да го правя. Винаги съм знаела, че колкото съм дейна и креативна, когато имам свободата да решавам, толкова мога да бездействам, когато някой ме поставя в рамки. Никога не съм имала нужда от чужда визия, защото винаги съм имала собствена визия и философия за живота. Не се страхувам да нося отговорност за моите и за чуждите грешки и обичам да водя. В същото време, оценявам и хората, които работят за някой друг. Като човек, основал собствен бизнес, си давам сметка, че аз не притежавам част от качествата, които притежават хората, които работят в IFS. Аз не мога без тях и те без мен. Така се допълваме и заедно прогресираме и успяваме. За всеки има място. Просто, трябва да си даваме ясна сметка кое пасва на характера ни и кое не и да се занимаваме с това, което ни се отдава.

Какви качества и знания, според теб, трябва да притежава човек, за да успее да превърне своите идеи в успешни проекти?

– Първо, трябва да имаш ясно изградени ценности. По пътя, много неща предизвикват убежденията ти, опитват се да те отклонят от пътя, но когато имаш изградени ценности, винаги взимаш решения на база на тях. Трябва да умееш да носиш отговорност за всичко – дори за грешките на другите. Да бъдеш отдаден до степен, в която често забравяш за границите на себе си. Да не приемаш това, което правиш за работа, а да го приемаш за мисия – така не се уморяваш да го вършиш всеки ден. Да не се пречупваш пред предизвикателствата – да им даваш възможност да отразят слабостите ти, а после да ги превърнеш в сила. Да не търсиш чуждото одобрение, а да имаш един вътрешен компас, който те  насочва към това, което е правилно за теб и което не е. Да се стремиш непрекъснато да се усъвършенстваш – да учиш, четеш, ходиш на семинари и т.н. Да бъдеш постоянен и да си даваш сметка, че положените усилия днес, могат да се отплатят и след година или две. Да не търсиш мигновен резултат.

Какви трудности срещна при стартирането на собствен бизнес и с какви се сблъскваш на този етап?

– На всеки етап има различни трудности. В началото предизвикателство е като цяло да започнеш. Да бъдеш постоянен и търпелив, дори когато нещата не се случват със скоростта, с която си представяш, че трябва да се развива всичко. После, трябва да структурираш цялостната си бизнес концепция и методология, така че да можеш да я мултиплицираш и предаваш на другите. Предизвикателство е непрекъснато да поддържаш високо качество. Предизвикателство е да намираш подходящи хора за екипа си. Предизвикателство е непрекъснато да мислиш не само за това, което е, а това, което искаш да бъде и да намираш правилния начин да реализираш бъдещите си цели. На този етап, едно от предизвикателствата ми е това да намеря начин да увелича броя на залите, като същевременно поддържам същото качество и стандарт. Мисля, че това е основното нещо, което обмислям. И на първо място, да реша дали наистина искам това да е бъдещото развитие на IFS или да спра на две зали и да се развивам в другите си начинания – книги, лекции, апликация за тренировки и т.н.

Какво ти дава мотивация да вървиш напред и да развиваш своята дейност? Кой и какво те вдъхновява?

– Винаги си повтарям, че е трудно да полагаш усилия, да се развиваш и да реализираш потенциала си. В същото време, трудно е да бъдеш посредствен, да не се чувстваш удовлетворен, защото не се трудиш за мечтите си и да живееш с празнотата на това, което никога няма да бъдеш, защото никога не опитваш – т.е. и в двата случая е трудно. Затова избирам трудното, което после носи удовлетворение и те развива. Това, което ме мотивира е миналото – всички случаи, когато съм вярвала, че нямам сили да продължа и когато не съм подозирала, че има нещо по-добро, което би могло да ме очаква. После съм продължила и животът ми е показал колко по-добри неща ми е подготвил. Тези моменти ме мотивират, защото знам, че и този път, дори и да ми е трудно и дори и да не разбирам, защо нещо се случва по даден начин, причината е някъде в бъдещето и трябва да продължа, за да я открия и да намеря спокойствието и удовлетворението.

Относно моята дейност – това е моето призвание. Това, което правя, отразява това, което съм, моите ценности и убеждения за живота. Работата ми е само тяхна материализация, а аз искам всеки ден да давам максимума от себе си. Едно от моите най-големи вдъхновения е баща ми. Другото – беше Коби Браянт, който за съжаление светът загуби при нелеп инцидент. Животът и на двамата ми е пример за това как човек трябва да продължава, въпреки ударите на съдбата. Пример, че оправданията са само за хора, на които им е комфортно да живеят със слабостта си, вместо да се предизвикат и да открият истинската сила, която се крие във всеки един от нас.

Как минава един твой ден?

– Не всеки ден е напълно еднакъв, защото всичко зависи от графика ми – дали имам да водя лекция, какви тренировки водя, какви работни срещи имам и т.н. Най-общо казано – Сутрин ставам рано. Първо чета, приготвям си храната за деня, пия кафе и после поствам статията, която съм написала предходния ден. Отговарям на e-mail-и, пиша си тренировките за деня и се занимавам с всички онлайн неща – реклами, постове, нюслетър и т.н. Между 9:00:9:30-11:00:11:30ч. тренирам. После се занимавам с онлайн програми, пиша статия или пиша по някоя от книгите си. Когато имам лекции, обикновено ги водя в часовете между 14-16ч. В този прозорец правя и работните си срещи или ако имам някакви интервюта. Също така, в този прозорец снимам и видеа за Youtube канала ми. Към 16 часа отивам в залата и водя тренировки до 21ч.

Прибирам се, прекарвам време с любимите си хора. Често, междувременно качвам някой клип, който съм направила в залата или довършвам оформлението на някоя статия. После задължително чета преди да заспя и към 23:00-23:30часа заспивам.

Въпреки това, не всеки ден минава точно така. Има дни, в които тренирам в 6:30 сутринта. Дни, в които имам тренировки през целия ден. Дни, в които водя лекции през целия ден и т.н.

Едва ли е възможно да се резюмира в един параграф, но все пак…кои са трите най-важни неща, които научи ти от своя опит и споделяш с хората, които консултираш във връзка със здравословния начин на живот, спорта и храненeто?

– На първо място, бих казала, че всяка цел има цена. Цената е в усилията, които човек полага, за да постигне дадена цел. Много хора не го осъзнават. Търсят лесния и кратък път, но никой, който наистина е постигнал успех, не го е  направил, защото му е било лесно.

Второто е, че човек освен да се информира, трябва и да действа на база на информацията. Много хора непрекъснато четат, информират се кое как се случва; какво трябва да се прави, но после не прилагат знанията си на практика и не постигат резултати. Не мога да се сетя къде точно го бях прочела, но много ми хареса, а именно: „Теорията е практиката на импотентните“. Смятам, че това описва доста ясно каква е ситуацията, когато човек само чете, без да действа.

На трето място, че за всеки човек има начин на хранене и метод на трениране, който да пасва на начина му на живот и на времето, с което разполага. Хората често се отказват да преследват целите си за здравословен начин на живот, защото имат погрешна представа колко време трябва да отделят и какво точно трябва да направят.

Какви са бъдещите ти проекти и в каква посока ще вървиш оттук нататък?

– Един от бъдещите ми проекти е свързан с онлайн видеа с тренировки. За разлика от сегашните програми, които изготвям, тези видеа няма да бъдат персонализирани за всеки човек, но ще бъдат на доста по-достъпна цена за повече хора.

Другото са две книги, които смятам да издам през следващата година. Едната вероятно ще издам още пролетта.

Не на последно място, развитието на IFS залите, но аз съм от хората, които обичат да споделят, когато вече направят нещо, а не когато имат намерение да го направят.

Също така, в бъдеще бих искала или да развия дейността на IFS в посока приготвяне и доставяне на здравословна и вкусна храна. За тази цел, трябва да намеря и подходящи хора, с които да реализирам тази моя идея.

Какво би посъветвала други млади хора, които искат да се чувстват реализирани и да осъществят идеите си?

– На първо място, бих ги посъветвала да не започват нещо само с цел, че търсят успех – финансов, популярност и т.н. Човек става успешен, когато реализира нещо, което му доставя удоволствие. Нещо, което не приема за бреме и работа, а по-скоро за призвание. Да намерят това нещо и чак тогава да започнат да го развиват.

Да не очакват бързи резултати и да са готови да полагат усилия, без да виждат моментална възвръщаемост.

Животът винаги ти дава това, за което можеш да носиш отговорност и ако не получаваш нещо, значи не си готов за него. И вместо да се тръшкаш, трябва да положиш усилия да развиеш у себе си качествата, които те правят достоен за целта; способен да носиш отговорност за успеха си.

Нещо, което искаш да добавиш?

– Да! Никога не е късно да се промениш. Няма значение какъв си бил до сега. Във всеки момент ние избираме себе си. Това, което е сега е резултат от миналите ни избори. Ако искаме промяна, трябва да започнем да избираме различно. Годините, времето, мястото – нищо не е достатъчно силно оправдание, за да ни спре, ако наистина искаме да се развиваме в дадена посока. Действията ни са нещо като езика на живота – чрез действията си показваме на живота какво искаме, какво заслужаваме и на къде сме се запътили. Ако искате нещо – не се обременявайте дали е възможно или не. Просто всеки ден показвайте на живота си, че искате да го постигнете и той ще ви отведе по правилния път.