Станка Стоянова: За блогърството и “здравословните” победи

Настоящото интервю от рубриката на Oxxy “Aktivirai.se” (Активирай се!) е с една млада дама, която е едновременно успешен блогър, предприемач, организатор на събития, уъркшопи и благотворителни дейности, свързани със здравословното хранене, занимава се с кулинарна фотография и стайлинг и не на последно място е съпруга и майка на 7 годишно момиченце. Да, Станка Стоянова, която е на 34 години, успява да съчетае в едно всички тези дейности и то доста успешно. Самата тя се определя като човек, влюбен в храната, експериментатор, творец, който се стреми да създава хармония, красота и любов чрез ястията, които приготвя. Тя е член на Управителния съвет на фондация за “За храната”. За “Aktivirai.se” Станка разказа не само за своите успешни проекти, но и сподели личната си история как е успяла да превърне свое сериозно заболяване в мотор за креативност и своя мисия, на която да се посвети. От Oxxy вярваме, че нейният опит може да мотивира много хора и да бъде пример за това как нещата могат да се случват “въпреки”, а не “заради”.

Може ли да ни разкажеш повече за твоята дейност и настоящи проекти?

– В момента работя на пълен работен ден за кулинарния ми блог Know-How-To-Cook.com, както и фрийлансвам от време на време. Разработвам рецепти както за блога, така и за различни партньори. Покрай интернет проекта ми се запалих по кулинарната фотография и полагам усилия да се развивам в областта. Организирам и водя кулинарни работилници за деца и възрастни.

Освен това съм член на управителния съвет на фондация “За храната”, чиято мисия е децата вкъщи, в детската градина, в училище, в ресторанта, да се хранят с качествена, разнообразна и пълноценна храна. С фондацията работим по няколко проекта, чиято цел е да популяризираме здравословното и пълноценно хранене сред децата и възрастните отговорни за тяхното хранене. В момента е в ход кампанията ни “Ден на революцията в храненето”, която организираме за трета поредна година. В два дни, заедно със стотици доброволци от цялата страна, организираме детски кулинарни работилнички, по време на които хиляди деца се забавляват и научават повече за храната, докато си приготвят сами лесни, вкусни и полезни неща за хапване. Тази година “Денят на революцията в храненето” ще се проведе на 17 и 18 май.

Какъв беше твоя професионален опит преди да започнеш да се занимаваш на пълен работен ден с твоя проект Know How To Cook?

– Имам бакалавърска степен по Информатика и магистърска по Икономика на търговията от УНСС. След дипломирането ми, работих в продължение на 6 години като програмист в българска компания, която се занимава със създаване на интегрирани финансово-счетоводни информационни системи в сферата на банковото и застрахователно дело.

След раждането на дъщеря ми прекратих работата си като програмист и в продължение на 4 години развивах собствен бизнес с бебешки и детски дрехи. В края на 2017 г. взех решение да приключа с този бизнес, защото усещах, че съм се изчерпала. Не си представях да се занимавам с това още 20 години. Имах нужда от повече време за себе си и семейството си, както и от почивка. Исках да се развивам и имах истинска нужда от ново предизвикателство. Тогава реших за известен период от време да се фокусирам върху развиване на това, което до този момент беше мое хоби – кулинарния ми блог Know How To Cook, който създадох през 2010.

Последните две години инвестирам много време и средства в различни обучения, които да ми помогнат да постигна целите, които си поставям. През 2017-2018 завърших цялостната програма по Дигитален маркетинг на SoftUni, с цел да надградя знанията си, да се запозная с добрите практики и да ги приложа след това за блога. Преди няколко години завърших курс по фотография. В края на миналата година изкарах и онлайн обучение по пост обработка на кадри с кулинарна тематика при един от най-актуалните фууд фотографи в световен мащаб.

Как започна всичко и как се насочи към това, с което се занимаваш в момента, тоест към проектите ти свързани със здравословното хранене?

– Някои неща в живота се случват без да ги планираш и очакваш. Всичко започна през 2010, когато реших да си създам блог с единствената цел да си записвам някъде рецептите, които се харесват у дома, за да мога да ги приготвям отново и да имам достъп до тях, където и да се намирам. Първите няколко години нямах визия и цел. Просто публикувах едни рецепти и няколко снимки към тях. Още тогава обаче в мен се зароди интерес към кулинарната фотография. Започнах да се интересувам как да направя снимките си по-добри и храната да изглежда толкова апетитна, колкото и на живо. Истината е, че в началото снимките ми бяха ужасни, а за един кулинарен блог това е недопустимо. Сериозното подобрение при тях дойде едва през последната година, но все още има какво да се желае и да се подобри. Това е един неспирен процес на самоусъвършенстване и надграждане на умения и знания, които идват с цената на много труд и обучения.

Раждането на дъщеря ми през 2012г. беше причина да публикувам доста по-рядко в блога. С нейната поява в живота ми, в съзнанието ми започнаха да се прокрадват мисли за начина, по който се храним вкъщи. Нейното захранване даде началото и на промяна в начина на хранене на мен и на съпруга ми. Невъзможно е да се опитваш да научиш детето си да се храни здравословно, а ти да неглижираш храната, която консумираш. Промяна се случи доста плавно, но все пак се случи. Няколко месеца по-късно ми откриха автоимунно заболяване. Всъщност симптомите за него бяха налице и по-рано, но ги свързвах с раждането и кърменето. Трудно приех диагнозата и реших да се боря за здравето си по всички възможни начини. Няколко години се лутах в морето от информация, що е то здравословно хранене и кои храни са здравословни. Полезни или вредни са млечните и животински продукти? Това постави началото на по-здравословната насоченост на блога.

Година по-късно стартирахме франчайз бизнес с бебешки и детски дрехи, който ангажира изцяло времето и съзнанието ми. Почти живеех в магазина. Прекарвах в него по 9 часа дневно, 6 дни в седмицата. През останалото време се опитвах да си почивам, да отделям нужното внимание на детето и семейството си. За блог, рецепти и снимки нямах време. Почти го бях изоставила.

През лятото на 2016 г. колкото спонтанно, толкова и осъзнато се включих в една онлайн програма за здравословно хранене, чиято основна цел беше всеки един участник в нея, да определи за себе си с кои храни тялото му се чувства добре и кои храни са неподходящи за него. Програмата беше предизвикателна, защото налагаше изключване на няколко големи и основни групи храни от менюто за определен период от време. Това означава нова нагласа по отношение на храната. Старият ти арсенал от рецепти става неизползваем. За да си сит и да ти е вкусно се налага да разшириш светогледа си, да откриеш и да включиш в менюто си нови или добре познати, но забравени, продукти. Тази коренна промяна в начина ми на хранене, събуди експериментатора у мен и човекът, който може да намери изход от всяка ситуация. Започнах често да споделям рецепти с останалите участници в програмата. Видях колко полезно беше това за тях и се вдъхнових да възродя блога. Така започнах отново да публикувам в него и да споделям рецептите, които приготвях за себе си и семейството си. Рецептите ми са лесни, с достъпни, сезоннипродукти и подходящи за цялото семейство. Насочени са към хора с различни специфични хранителни непоносимости, като мен, но се харесват от много по-широк кръг от хора. Реално читателите на блога имат различни вярвания и разбирания за храната и какво е здравословно, но всеки успява да намери нещо полезно и да го адаптира за себе си, което много ме радва. Храната освен жизненоважен ресурс, умее и да обединява.

Кои са най-съществените успехи за теб до тук както в личен така и в професионален план в резултат на дейността, която развиваш?

– Всеки измерва успехът по различен начин. За някой той е титли и награди, а за мен е вътрешно удовлетворение от постигнатото. Успех е всеки имейл с благодарности, който получавам. Всяка снимка на ястие по моя рецепта, изпратена ми от читател. Успех е, че SUUPA ми гласуваха доверие за разработване на рецептите за техните продукти.

Успех е десетки доброволци от цялата страна успяхме да се обединим, без предварително да се познаваме, за да подобрим с общи усилия храненето на българските деца. Успех е, че с всяка следваща година заедно с фондация “За храната” успяваме да достигнем до хиляди деца в България. През 2017 г. в кампанията “Ден на революцията в храненето” се включиха около 1000 деца, а през тази година са над 5000.

В личен план съм щастлива и благодарна, че дъщеря ми е прекрасно, будно, любознателно и лъчезарно дете.

Какви трудности срещна в началото и с какви се сблъскваш на този етап?

– Когато стартирах блога през 2010 г., нямах представа с какво се захващам. В представите ми всичко изглеждаше лесно, но действителността се оказа друга. Хубавите снимки не се получаваха с натискане на едно копче. Беше ми трудно да се отпусна да пиша и едва успявах да скалъпя 2-3 изречения. Напоследък получавам доста предложения да пиша за други сайтове. Това искрено ме радва, защото го възприемам като знак, че съм успяла да развия това умение.

На този етап основната трудност е да си осигуря финансова стабилност, която ще ми позволи да развивам блога, да бъде още по-полезен, и да наема хора, които да ми помагат с някои дейности свързани с него. На този етап все още съм човекът, който отговаря за всичко свързано с него – разработвам рецептите, пиша текстовете към статиите, стилизирам храната, снимам и обработвам снимките, които публикувам, поддържам сайта, старая се да го оптимизирам, доколкото е във възможностите ми, поддържам каналите си в социалните мрежи, създавам ежеседмичен бюлетин и други. Това са много дейности, за всяка от които се изисква освен време и специфичен набор от умения и знания. Вече усещам нуждата да делегирам част от тези дейности, за да мога да се концентрирам върху креативната част (разработване на нови рецепти, създаване на текстово и визуално съдържание). Това ще ми позволи да бъда по-фокусирана и по-ефективна, защото в момента доста се разпилявам в различни посоки.

Когато работиш за себе си и от вкъщи, неминуемо се появява проблемът с баланса между работа и лично време. Трудности винаги има, въпросът е как ще съумеем да се справим с тях.

Как минава един твой ден?

– Нямам строго определена рутина за деня, но първото нещо, което правя сутрин е да приготвя храна за закуска и обяд за дъщеря ми и съпруга ми. След това отделям малко време за разни домакински задължения и около 10 часа се потапям в работна атмосфера – срещи онлайн или навън, писане на статии, снимки, разработване на рецепти, социални мрежи, текущи задачи покрай фондацията (има цели дни и седмици, в които основно съм ангажирана с такива). Опитвам се да приключвам с работата в 18 часа, но поне няколко дни в седмица поработвам и до по-късно. След 18 обикновено приготвям вечеря, а после вечеряме и правим нещо у дома. Често се случва да работя и след 22 часа, но се опитвам да се ограничавам, защото това не е много здравословно в дългосрочен период. Опитвам се да вместя някъде в деня си и спорт. Обикновено това е сутрин за около 30-тина минути, но имам желание да си освободя повече време за спорт и разходка.

Има ли “негативна страна” на това да се занимаваш с дейностите, които развиваш (блогърството и проектите около здравословното хранене)?

– Всяко нещо си има негативна страна. Една от негативните на блогърството, е че когато започваш ти се налага да разбираш от много неща, т.е. да имаш широк спектър от знания и умения в коренно различни области. Като се започне от умения за писане и създаване на текстове, създаване на качествено визуално съдържание, през поддръжка на самия блог, оптимизация, дигитален маркетинг и т.н.

Затова ми е непонятно, че се шири мнение, че с блогърство се занимават хора, които не притежават никакви умения и знания. Винаги ще се намерят хора, които ще се опитат да те очернят и да омаловажат, това което правиш. В действителност зад много от блоговете стоят високообразовани хора, с престижни професии, които в един момент от живота си са осъзнали своята любов,страст и мисия и са решили да я споделят с други хора. Просто голяма част от “работата”, остава скрита.

В България все още на блогърството се гледа като на хоби занимание, нещо което правиш в свободното си време и за удоволствие, и което не може да ти бъде работа на пълен работен ден. Много често, ние блогърите, получаваме предложения от различни компании за партньорства и реклама, в които те очакват да получат, но да не дадат нищо насреща. По този начин се обезценява труда, който полагаме. Зад един стойностен проект, стоят стотици часове работа по него, инвестиция на финансови средства и техника, умения и знания.

Друга негатив е фактът, че ти се налага да прекарваш доста време в социалните мрежи, а те както всички знаем са основен виновник за липсата на концентрация. Включително и за мен.

Какво ти помогна да бъдеш успешна към момента?

– Успехът е странно нещо. Понякога е плод на много работа, понякога плод на късмет, стечение на обстоятелствата и познанство с правилните хора.

Моят успех дотук се дължи на много работа, личностно израстване, перфекционизъм и малко късмет. Напоследък на перфекционизма се гледа като на нещо лошо, но вярвам, че на мен ми помага да бъда по-добра в това, което правя. Аналитичното ми мислене, което се дължи от части на образованието ми и работата ми като програмист, също много ми помага. Безспорно много ми помага и безрезервната подкрепа на съпруга и семейството ми, защото има доста трудни моменти.

Ако можеше да се върнеш назад, би ли променила нещо по пътя си до момента във връзка с твоята актуална дейност? Какви грешки си допускала?

– Всяко решение, което взимаме в даден момент, е било вярното за този момент и информацията, с която сме разполагали тогава. Вярвам, че пътят, който извървяваме и грешките, които правим ни формират. Допускала съм много грешки. Всеки греши. По-важно е да си взимаме поука от грешките си и да не ги повтаряме.

Дълго време се страхувах да греша и това ме възпираше да действам. Мисълта, че може да сгреша ме парализираше. Аз съм от хората, които детайлно обмислят всичко, с което се захващат. Анализират го от всички страни, преди да действат. Ако можех да се върна назад и да променя нещо, бих рискувала повече.

Дори през 2016, когато посоката на блога драстично се промени и фокусът падна изцяло върху здравословното хранене и рецепти за ястия, които са подходящи за хора със специфични хранителни непоносимости, не изтрих старите рецепти. Не създадох нов блог, а продължих стария, защото той е част от пътя, който съм извървяла. Дали е бил правилен или грешен е изключително субективно.

Какви са бъдещите ти проекти и в каква посока ще вървиш оттук нататък?

– Продължавам да развивам Know How To Cook, за да бъде място, където можеш да намериш още повече вкусни, здравословни (въпреки че вече се превърна в клише) и разнообразни рецепти, статии и полезни съвети. Съвсем наскоро стартирах нова рубрика в блога “Вкус назаем”, чиято цел е да вдъхнови още повече хора да се хранят отговорно и осъзнато чрез личния пример и рецепти на читатели на блога. Започнах работа по първата ми книга, която се надявам през есента да излезе от печат.

С фондацията също ни предстоят доста проекти. Вече споменах за Деня на революцията в храненето, който е на дневен ред в момента. До края на година планираме да изградим дигитален ресурсен център.

Предстои ни много работа и с “Къщата с печките”. Проект, който стартирахме с приятелки миналата година, и който има за цел да предложи практически кулинарни обучения за деца и възрастни.

Успоредно с това работя върху още един интересен проект, който обмислям отдавна, но засега ще го запазя в тайна, защото все още е в зародиш.

Какво би посъветвала други млади хора, които искат да се чувстват реализирани и да осъществят идеите си?

– Да следват сърцето си, да вярват в себе си и мечтите си и да бъдат по-смели.

Бел.ред: Всички, които се интересуват от здравословно хранене и рецепти могат да последват профилите на Станка Стоянова в социалните мрежи Facebook и Instagram